Ние живеем едновременно в два свята от реалности, съзнавани и несъзнавани. Съзнаваната реалност преживяваме със сетивата мислите и чувствата си когато сме будни. Несъзнаваната реалност се разгръща пред нас в сънищата. Тази реалност е непозната за нас изпълнена с огромно количество психични съдържания и информация, което съзнанието няма капацитета да възприеме цялостно. Ние пътуваме през непознатата реалност всяка вечер чрез сънищата си и го дължъм на молекулата на духа – ДМТ.
В.Йорданов – Психиатър
Най-забележителното свойство на човешкия мозък е неговата способност да конструира света, който се появява в съзнанието. Мозъкът е способен да изгражда светове по време на будния живот, но и не само тогава. При пълната липса на външни сензорни дразнители, както при сънуването, вътрешната таламокортикална активност на мозъка, подтикната от ендогенния ДМТ – една изключителна психеделична молекула, изгражда неописуемо странни светове. Това свойство на ДМТ продължава да не се подчинява на научно обяснение.
Ако разглеждаме тази уникална молекула като еквивалентна на серотонина, ендогенен невромодулатор в мозъка, ефектите на ДМТ върху съзнанието могат да бъдат обяснени донякъде. В хода на еволюцията, серотонинът се е развил като невротрансмитър, който в будно състояние държи таламокортикалната система на мозъка в състояние, в което е изграден консенсусният свят. Когато серотонинът е заменен с ДМТ, нещо което става по време на сънуването, таламокортикалната система се превръща в еквивалентна система, в която се изграждат причудливи, чужди светове.
Този факт води до предположението, че ДМТ може да бъде праисторическия невромодулатор, който се секретира ендогенно в психеделични концентрации – функция, която за съвремения „нормален” човек, очевидно е загубена за през деня, но оства през нощта. ДМТ е сигма-рецептор агонист, поддържа редица уникални фармакологични въздействия върху човешкия мозък, карайки го да създава странни светове. Съвременната практика на поглъщане на екзогенен ДМТ чрез питието аяхуаска например, може да се разглежда като опит за възстановяването на една древна функция на човешкия мозък в будно състояние.
По материали на Андрю Р. Галимор с добавки от д-р В. Йорданов – Психиатър.