След шестата година, детето се разделя с Едиповата фаза и свързаните с нея взаимоотношения с родителите. Постепенно, в рамките на няколко години, обектите „майка” и „баща” (действителни родители или техните заместници), от „външни”, стават „вътрешни” обекти. Всички наставления, упреци, порицания, похвали и морални принципи на нашите родители се изтласкват като паметови единици в несъзнаваното пространство на душата и образуват структурата „СвръхАз” или както сега, все по-често, се нарича „СуперЕго”. „Вътрешната майка” и „Вътрешния баща” се настаняват трайно в несъзнаваното пространство на душата и се превръщат във вътрешен проблем. СуперЕгото „вижда” и най дълбоко скритите ни помисли и несъзнавани желания, независимо дали са възникнали, вчера или в детството. Понякога, в подсъзнанието, нашето СуперЕго може да бъде много жестоко (малоценностни идеи, унищожителна самокритичност, заплаха за нелечими болести, суицидни мисли, критични и обидни гласови халюцинации и т.н.), а понякога, макар и по-рядко, да ни хвали и надценява (грандоманийни представи за себе си, свръхценни идеи и др.). Психотерапията може да ни научи да различаваме нашите „външни” и „вътрешни” родители.
