Човешката психична дейност е предразположена към два различни вида функциониране: религия и наука.
Основният принцип на религията е принципа на вярата. Когато душата борави с този принцип тя е спокойна. Липсва съмнението. Няма нужда от доказателства. Основното, което преживява човешката душа е упование и комфорт. В праисторическите времена религията е потребност и като че ли единствената психична дейност, която отличава човека от останалия животински свят.
Науката стои върху коренно противоположен принцип – принципа на съмнението. Поради непрекъснатата миграция към по-сурови условия на живот, човекът мигрирал от Африка е принуден да се занимава с тази дейност. Тя му помага да изучава закономерностите на природата. Научният начин на функциониране се реализира чрез причинно-следственото, оценъчното, сензорното и интуитивното мислене (вж. Юнг). Съвременното човечесто го цени особено много. Благодарение на него станаха толкова много открития.
Тъй като двата типа функциониране – научния и религиозния – лежат върху различни принципи, то те не би следвало да си противоречат. Напротив, тъкмо обратното, те взаимно се допълват и обогатяват човешката личност. Човешката душа има потребност от двата вида функциониране.
Резултатите ги наблюдаваме в изкуството!