Психозите са душевни състояния, при които е нарушено усещането за реалност. Психози се развиват на фона на шизофрения, мания, депресия, епилепсия, различните интоксикации и увреждания на мозъчната тъкан.

МИСЛИ ЗА ШИЗОФРЕНИЯТА

Шизофренията има своите исторически, биологични и психодинамични аспекти.

ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ

Не е изключено „шизоидията“ да е първоначалния модел

на  функциониране на човешката психика. Днес, в Африка,

люлката на човечеството, можем да съзрем този модел

при някои изолирани общности в лицето на

Шаманската традиция.

Из изповедта на един шаман, бушмен от Ботсуана, Африка:

„В транс аз мога да променям моята същност в една звезда и да посещавам моите приятели на небето, и когато се завръщам, аз слизам на земята и отново ставам човек. Моето име е Цитано Мубуруняра. Аз съм традиционен лечител от клана Цаукве от Народа на Слънцето.”

http://www.youtube.com/watch?v=IyLF3y1YJKA

Шаманството съпровожда човешкия духовен живот през цялата история на човечеството и неговото преселение по света. Затова можем да го открием по всички точки на планетата, където живеят хора. По време на шаманския транс, шаманът се движи свободно във времето и пространството, неговият дух напуска материалната си обвивка. Той чува гласове, вижда други светове, мъртви и живи хора и животни и научава частици от абсолютната, космическа истина. 

В древните легенди и митове, Стария и Новия завет, епосите на Омир, откриваме описани като нормални редица поведенчески реакции на героите, които днес бихме определили като шизофренни. В старогръцките легенди и митове, героите разговарят с боговете. В стария завет, Авраам чува глас, който му казва, че за да докаже предаността си към Бога, той трябва да принесе в жертва, най-свидното което има – неговия единствен син. И той тръгва да го прави, но в последния момент ръката му спира един ангел вестител, който му съобщава, че Бог се убедил в неговата вярност. Повел народа на Израил обратно към Обетованата земя, спасявайки го от египтяните, Мойсей в един момент се усамотява в планината, чува гласа на бога, който му нарежда десетте божи заповеди за неговия народ. Мойсей ги изсича върху камък и ги носи на народа си като скрижали, съдържащи десетте най-важни правила за живота на народа Израил. Героите на Омир разговарят с боговете.  За нас, обикновените психиатри, това може да са зрителни или вербални халюцинации.

За хората от древността, обаче, „чутия глас на Бога“, откриването на други светове, водят до откровения, предопределящи мисленето и поведението не само на един човек и групата около него, а понякога на големи групи хора и дори цели народи.

Да не се задълбаваме на тази тема. Важното е да приемем, че „шизофренния“ начин на функциониране на психиката е генетично вграден във всяка човешка глава и нощем се появява в сънищата ни като един архаичен знак от вечността.

През 17-18 ввек, под натиска на научно техническата революция в света, в мисловната дейност на огромни популации хора се установява господството на причинно-следственото мислене.

Причинно-следственото мислене е алтернатива на шизофренното мислене. Това е логичния тип мислене, в който причината и следствието са подредени във времето и пространството. Благодарение на него, речта става логична и разбираема за другите.

Това е мисленето на новото време, дало големия тласък на научно-техническия прогрес. Днес, в съвремения свят причинно-следственото мислене се смята за един от най-важните критерии за нормално функциониране на психиката.

През нощта обаче, по време на сън, нещата се променят. Сънуващия човек „вижда“ образи, „чува“ гласове, участва в невероятни събития, преживява възторзи и страдания, достига до „велики“ прозрения. Причинно-следственото мислене е почти изчезнало. Усещането за време и пространство – също. Няма я логиката. Това се повтаря всяка нощ.

Ако този архаичен начин на функциониране на психиката се появи в будно състояние през деня и започне да управлява човешкото поведение, психозата (в това число и шизофренната) е налице.

През 18 – 19 век Крепелин е смятал, че този вид психоза води до ранно оглупяване и за това я неркъл „Деменнция прекокс“. По късно Блойлер я нарича „ШИЗОФРЕНИЯ“.
Шизофренията е разпозната като болест на човечеството едва в края на 18-ти век.

Според проф. Жабленски (1986), липсата на сведения за шизофренията в древните текстове, източниците на хипократовата и средновековната медицина, едва ли може да се обясни с недостатъчна клинична наблюдателност на старите лекари.

Немислимо е, казва той, че едно заболяване с толкова ярки поведенчески прояви и тенденции към злокачествено протичане, каквото е шизофренията, би останало незабелязано в течение на векове…

Това е историческия аспект на шизофренията. Сякаш нощем, когато „нормалните“ хора сънуват или болните, преживяващи в будно състояние шизофренен пристъп, правят един огромен скок назад в древността…

ПСИХОДИНАМИЧЕН АСПЕКТ

Психодинамичният аспект е много важен както за диференциалната диагноза, така и за определянето на терапевтични стратегии при психози и неврози.
Психодинамичния аспект на психозите и в частност на шизофренното разстройство може да бъде разбран, ако се познават основните идеи на психоанализата.
Макар че се реализира на фона на мозъчната невробиология, психиката функционира съгласно закономерности, характерни само за нея. С тези специфични закономерности се занимава психоанализата.
Психоанализата е наука за психичните функции и всичките й термини имат функционален, а не структурен смисъл.

Основните идеи на психоаналитичната теория са:

1. Психичният процес се подтиква и поддържа от “психичната енергия” на нагоните. В психоанализата, понятието “психична енергия” е работно психологично понятие, нямащо нищо общо с разбирането за физическа енергия. За сега!* Според типа енергия която съдържат, нагоните биват либидни или агресивни.
*Може би някои читатели ще се сетят, че в генетиката, понятието „ген“ дълги години беше работно понятие.

2. Психичният процес представлява верига от прояви, които се подчиняват на закона за причинно-следствените връзки. В психичния живот няма нито една проява, която да не е във връзка с останалите. Казано с други думи, нищо в психиката не е случайно.

3. Психичните процеси, подобно на другите функции в един жив организъм могат да бъдат “видими” или “невидими” за съзнанието. Според характеристиката “осъзнатост” те се делят на съзнавани и несъзнавани.

4. Психичният апарат се състои от три основни групи психични функции: Ид, Его и Суперего. Идът се състои от групата на нагонните функции, Егото – от групата психични функции, осигуряващи връзката на индивида с околния свят, а Суперегото – от моралните принципи и идеалите.

5. Идът започва да функционира от момента на диференцирането на нервната тъкан в утробата на майката. Той е енергетичния източник на Психичния апарат. Неговата дейност е тясно свързана с невротрансмитърните системи на централната нервна система. Дейността на Ида си остава несъзнавана до края на живота. Идът има едно единствено изискване пред Егото – нагонната енергия (либидна или агресивна) да се разтовари върху външни или вътрешни психични обекти незабавно.

6. Егото започва да се обособява около 6-тия месец след раждането и към 3 – 4 та година то доста прилича на Егото на възрастните. По принцип Егото се развива цял живот, но първите 7 години са най-важни за неговото изграждане. Основните функции на Егото са орентирани в три направления: а). да овладее нагонната енергията на Ида и да осигури условия за нейното разтоварване; б) да управлява връзката на индивида с околната среда в). да се съобразява с идеалите и моралните предписания на Суперегото. В Егото са гупирани следните психични функции: възприятно-представна дейност, мислене, емоции, воля, памет и една от най важните функции на Егото – когнитивната – умението на човек “да разбира”. Задачата на Егото в общи линии е: използвайки нагонната енергията на Ида и, съобразявайки се с околната среда и изискванията на Суперегото, да осигури условия за разтоварване на нагоните. Психичните функции на Егото биват съзнавани и несъзнавани. Съзнаваното мислене в психоанализата се нарича Вторичен Мисловен Процес (ВМП). Това е добре познатото ни мислене в будно състояние. ВМП е предимно вербален, следва законите на синтаксиса и работи в синхрон с другите Его-функции. Съзнаваното мислене е логично, адекватно, то прави речта разбираема за тези които я слушат или четат. Несъзнаваното мислене на Егото представлява специален интерес за психоанализата. Фройд го нарича Първичен Мисловен Процес (ПМП). ПМП е характерен за ранното детство и незрялото Его. Най-ясна представа за неговото функциониране ни дават сънищата и психозите. При ПМП идеите се представят предимно по невербален начин. Все едно, че човек гледа една рисунка, под която е написано “Без думи”. При ПМП липсва чувството за време. Минало, настояще и бъдеще се случват “тук и сега”. Друга характерна особеност на ПМП е липсата на отрицания, условности и граматически правила. При ПМП обектите могат да се представят от отделна тяхна част или обратно. Освен това, няколко обекта могат да бъдат “сгъстени” в един, или един обект да бъде представен от друг, различни мисли могат да бъдат представени само от една мисъл или представа. Цели страници текст и дори романи, могат да бъдат представени от една картина, която да се възприема не само зрително но и с други сензорни модули: слух, допир, миризма и т.н.. Подобно на вегетативната нервна дейност, ПМП протича денем и нощем, без контрола на волята и съзнанието, като огромна подземна река. Първичния и вторичния процес взаимно си влияят, но обобщено можем да кажем, че в будно състояние преобладава вторичния, а по време на сън – първичния психичен процес. Масираното навлизане на първичния процес в будното съзнание, предопределя развитието на психоза. При нормално функциониране на психиката, в будно състояние, между първичния и вторичния психичен процес съществува психо-биологична бариера, която се подържа както от психични, така и от невро- механизми.

7. От края на шестата година докъм пубертета, постепенно се обособява третата група функции на психичния апарат – Суперегото. Суперегото представлява институция, в която е вграден психическия образ на “родителското тяло” и на онези авторитети, които по-късно оказват влияние върху личността през целия й живот. Неговите функции са:

• – Одобряване или неодобряване на желания и действия, в зависимост от представите на индивида за справедливост
• – Самонаблюдение и критичност
• – Самонаказание
• – Налагане на корекции в поведението, разкаяние за лошите мисли и постъпки
• – Похвала и любов към себе си, като награда за добродетелни мисли и постъпки

Суперегото функционира в по-голямата си част несъзнавано и следователно, съгласно принципите на първичния психичен процес. Благодарение на Суперегото човек приема моралните стандарти, налагането на наказания, разкаянията и корекциите в поведението си като вътрешен проблем, а не като изисквания на друг човек. Суперегото е тясно свързано с гласовете от миналото. Обикновено това са гласовете на родителите или техните заместници, които напътстват детето, одобряват или не, едни или други желания и постъпки, поощряват или порицават, награждават или наказват.

При психичен регрес, по време на сън или при някое тежко психично нарушение, дейността на Суперегото може да се възприема като коментиращ поведението глас, който идва отвън. Неодобрението на Суперегото има своите съзнавани и несъзнавани прояви. Съзнаваните прояви на неодобрение са добре познатите ни чувство за вина и разкаяние. Несъзнаваните прояви на неодобрение от страна на Суперегото могат да бъдат разкрити само с методите на психоаналитичното изследване. Така например болезнените чувства за вина и малоценнност, за които няма логично обяснение, най-често се предизвикват от неодобрението на Суперегото. Една съществена черта на от несъзнаваната дейност на

Суперегото е, че то не прави разлика между желание и действие и осъжда индивида еднакво строго заради тях. Друга характерна черта на Суперегото е способността му да поражда несъзнавана потребност от наказание. Така Суперегото се разкрива като една институция на морала, в която се извършва както превантивна, така и наказателна дейност срещу лошите помисли и действия. Защо Суперегото понякога е толкова строго? Кои са факторите които определят тази строгост? По какъв начин Суперегото ни поощрява и издига нашия нарцисизъм до небесата.

Това са все въпроси на които психоанализата дава своите отговори.
Важно е да се запомни, че Суперегото е несъзнаваната психодинамична основа върху която се градят катарзисните и мегаломанни симптоми на шизофренията.
NB! Суперегото е зместител на Едиповия комплекс, който загубва значението си за психичния живот на детето към края на шестата година. Поради това, поставянето на диагнозата: „Шизофрения“ преди навършването на 6 годишна възраст е неоправдано. Според много психиатри и повечето клинични психолози, диагнозата „Детска шизофрения“ за възрастта между 6 и 16 годишна възраст, подлежи на сериозна ревизия.

БИОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

С биологичния аспект на Шизофренното разстройство се занимава биологичната психиатрия. Три са ключовите въпроси, на които биологичната психиатрия трябва да отговори: 1. Етиология, 2. Диагноза и 3. Ефикасно лечение. През цялото 20 столетие, лекари и изследователи предлагаха много теории, за да обяснят етиологията на шизофренията от биологична гледна точка.

Тези теории обхващат областите на генетиката, мозъчните структурни аномалии, невротрансмитърните мозъчни процеси, инфекциите на мозъчната тъкан, ендокринологията, токсикологията, ранни патологични процеси смущаващи нервното развитие и факторите на околната среда. Нито един от тези фактори не бе достатъчен за да обясни самостоятелно появата на шизофренията като болестна единица. Днес всички критерии върху които се изгражда диагнозата „Шизофрения” си остават психологични.

(Следва)