Нарушения в ерекцията
Еректилната дисфункция, понякога наричана “импотентност” е повтаряща се неспособност да се получи и запази достатъчно стабилна ерекция за полово сношение. Думата “импотентност” може да бъде употребявана също и при описанието на други проблеми, свързани с половото сношение и репродуктивните процеси: липса на сексуално желание (либидо), проблеми свързани с еякулацията и оргазма. Употребата на термина “еректилна дисфункция” изключва другите проблеми.
Еректилна дисфункция (ЕД) означава че може да има или тотална или появяваща се от време навреме неспособност да се постигне ерекция, или тенденция ерекцията да се подържа за кратко време.
Двата основни фактора които определят ектилната функция са физиологията и психиката. Те участват в сексуалното поведение по един смесен (фузиран) начин. Сексолога трябва да преценява какво е процентното участие на всеки един от тях в сексуалното нарушение на пациента, търсещ лекарска помощ.
Физиологични причини за ЕД
Най-честите фактори допринасящи за ЕД са :
• Захарен диабет,
• Хипертония и лекарствата бета-блокери, употребявани за нейното лечение,
• Ниски нива на Тестостерон
• Алкохолна и тютюнова злоупотреба
• Наранявания на главния и гръбначния мозък
• Бъбречна и чернодробна недостатъчност
• Множествена склероза
• Паркинсонова болест
• Радиотерапия на тестисите
• Мозъчен инсулт
• Операции на простатата, пикочен мехур, варикоцеле и др.
Психически причини за ЕД
• Лошо предишно сексуално преживяване
• Стресове в семейна, работна и социална среда
• Проблеми със сексуалния партньор
• Умора и депресия. Антидепресантите с малки изключения потискат в различна степен ерекцията и намаляват либидото.
• Липса на удоволствие
• Критична, „кастрираща“ партньорка
Физиологичните причини за ЕД по принцип се третират с лекарства, а психичните – с психотерапевтични процедури. В много случаи се налага комбиниран подход с включване и на хомеопатични средства.