Хомеопатия и психично здравe
Аз се отнасям с особена почит към лекарите, които проверяват свойствата на откритите от тях лекарства най-напред върху себе си. Един от тях е Самуел Ханеман, бащата на хомеопатията.
Идеята за хомеопатичните лекарства е изградена върху принципа на подобието т.е. “Подобното се лекува с подобно.” Буквално преведено “хомеопатия” означава “подобна болест”.
Хомеопатичните лекарства съдържат в себе си енергия, параметрите на която остават непознати за човечеството. Подобно на понятието “психична енергия” в психоанализата, “хомеопатична енергия”, си остава работно понятие, което няма нищо общо с разбирането ни за физическа енергия. За сега!
Хомеопатичните лекарства се получават само от природни източници: минерали, растителни и животински продукти, факт, който показва, че природните източници притежават особен вид енергия, която условно наричаме хомеопатична. В подкрепа на тази идея е и наблюдението на хомеопатията е, че от синтетичните химични субстанции не се получават ефективни хомеопатични лекарства.
Получаването на хомеопатичните лекарства преминава през две основни фази: идейна и производствена.
Идейна фаза
При Ханеман и неговите сътрудници идейната фаза се е състояла в следното – поемане, дни наред, на субтоксични дози лекарство от природен произход (например тинктура от хининови кори) и старателно описване на субективните усещания от интоксикацията. Ханеман е разсъждавал приблизително така: “Ако в токсични дози, хининът предизвиква световъртеж, то когато от него се направи хомеопатично лекарство, последното ще действа срещу световъртежа въобще, независимо от причината която го е предизвикала.“ Това е принципа на подобието. С това приключвала идейната фаза при Ханеман. Днес, никой не се трови. Идеите за нови хомеопатиични лекарства могат да дойдат от токсикологията, микробиологията, неврохимията и т.н.
Производствена фаза
Производствената фаза преминава през две задължителни процедури:
- Разреждане: Ако вземем 1 мл. от тинктурата „майка“ и го смесим с 9 мл двойно дестилирана, апирогенна вода, ще получим разреждане 1DH (едно децимално разреждане). Разреждането на 1 мл от тинктурата „майка“ в 99 мл вода е 1 СН разреждане – 1:100. От така получения разтвор можем да получим 2 СН разреждане вземайки 1 мл от него и разваряйти го в 99 мл апирогенна вода. Така, 2 СН означава разреждане 1:10000, 3 СН – 1:1000000, а 9 CH – 1:1000000000000000000 и т.н. В хомеопатията, най-често използваните разреждания са центизмалните от порадъка на 5 до 30 СН.
- Потенциране: След всяко разреждане, съдът с разтвора се раздрусва, удряйки дъното му върху подложка 30 – 40 пъти (Ханеман е използвал някоя дебела книга)
Днес има хомеопати които смятат, че хомеопатията действа само на телесните симптоми, но не и на психическите.
Други, като Питър Чапел например, са убедени, че хомеопатията повлиява както соматичните, така и психичните функции. Тази позиция в хомеопатията изглежда по оправдана, защото, психиката е биологиен продукт на мозъка. Клоничните наблюдения върху психосоматичните заболявания показват, че психиката и тялото взаимно си влияят и са неделими части от едно биологично цяло.
Две лични наблюдения:
- На фона на хомеопатичните лекарства, психоаналитичната работа с пациенти протича по-лесно. Те по-лесно си припомнят миналото и несъзнаваните съпротиви срещу психотерапията са по слаби. Психотерапевтите разбират за какво става въпрос.
- Една моя пациентка, млада жена на 30 г.,беше обсебена от идеята, че в нея е лудо влюбен екстрасенс, с когото я запознала нейна приятелка преди 7-8 години. Тя беше убедена, че отвреме навреме, чува неговия глас, който я вика при него, за да заживеят заедно. След няколко такива отзовавания на неговите “покани”, попада в Психиатрична клиника с диагноза “Параноидна изофрения, халюцинаторно – параноиден синдром”. Оттогава, жената беше преживяла няколко пристъпа, все на същата тема, завършващи винаги с хоспитализация в различни психиатрични клиники. След последната хоспитализация, вече стабилизирана, се поддържаше с Fluanxol-depot. По методиката на Питър Чапел, определих хомеопатичния й модел: “Hyoscyamus”. Изписах й Hyoscyamus – 15 CH “Boiron”, сутрин по 5 гранули под езика. На третия ден, моята пациентка, дойде в кабинета ми, видимо много развълнувана и ми съобщи, че гуруто я вика отново и тя отива при него. Тя замина още същия ден, пропътува с автобус около 500 км, но вместо да заживее със своя гуру, заживя в психиатрията с поредния си пристъп. Бях потресен. Споделих това с един уважаван от мен швейцарски колега, психодинамично ориентиран психиатър. Неговото мнение бе, че не е възможно хомеопатично лекарство да предизвика шизофренен пристъп. Според него, вземането на хомеопатичното средство и началото на психотичния пристъп е било просто съвпадение.
В хомеопатичната практика, обаче, клиничните наблюдения показват, че много често, правилно определеното хомеопатично лекарство може в началото на лечението, да влоши симптомите. За опитния хомеопат, това е доказателство, че хомеопатичното лекарство действа. Взети заедно, тези наблюдения провокират тема за размисъл:
“Възможно ли е хомеопатията да влияе върху психодинамичните механизми на неврозите и шизофренните психози?”
Библиография
- Peter Chappell, Emotional Healing with Homeopathy, 1994, Element Books Ltd, Shaftsbury, Dorset
- Bowman WC, Rand MJ. Textbook of Pharmacology. 2nd ed. Louis: Blackwell Scientific Publications; 1980.