Драги ми читателю, човек достигайки до 50 години, винаги може да посочи петте най-важни събития в живота му. Понеже съм живял повече от 50, при мен те са повече от пет. Ето ги моите най важни 11.
- Когато съм се родил.
- Когато Пеницилина ме е спаси от смъртоносна бронхопневмония бях на 10. Тука трябва да благодаря на Флеминг, откривателя на пеницилина.
- Когато станах студент по медицина бях на 21.
- Когато се ожених бях на 24.
- Когато се роди дъщеря ми Севдана бях на 25.
- Когато станах лековдолаз и за пръв път видях морския свят под водата бях на 26.
- Когато станах дипломиран лекар бях на 27.
- Когато се роди сина ми Николай бях на 30.
- Когато станах асистент по фармакология във Варненския Медицински Институт бях на 31.
- Когато преминах в Катедрата по психиатрия бях на 45.
- Когато се срещнах с психоанализата бях на 48.
- В начлото на 2000 г., прочетох Автобиографията на Карл Густав Юнг. Бях на 58.
- През месец септември, 2017 г., се срещнах със Станислав Гроф, основател на Трансперсоналната Психология и Холотропното дишане.
Всички те са важни и може би те следват едно след друго по законите на една вътрешна логика, която сме склонни да наричаме съдба.
Беше лятото на 1990, когато от една сергия си купих книгата на Фройд “Въведение в психоанализата”. Още от първите редове разбрах, че съдбата ме е докоснала отново. Сигурно така се чувства новороденото, когато вижда светлината за първи път. Да, това определено беше моят нов свят, моята нова религия.
Може би не на всеки се случва, но аз бях щастливец да преживея усещането, че съм открил за себе си нещо, на което мога да се посветя изцяло. Възприемах психоанализата едновременно като наука и като религия. Исках всичко да разбера и го разбирах. Исках във всичко да вярвам и вярвах. Всичко ми се виждаше толкова просто и едновременно велико. Не можех да се откъсна от текста, спрях да чета дори и вестници за едно кратко време, помнех цели странници наизуст. И още ги помня.
От лятото на 2000 г., моят гуру в психологията е Карл Густав Юнг.