Психеделичните преживявания, спонтанни или предизвикани от психеделици, са играли важна роля в развитието на човешките култури. Откровенията, преживявани от пророците на големите религии по същество са били психеделични изживявания. Познанията които човек получавал за себе си, за света около него и за „отвъдния свят“са идвали не само от изследователския му инстинкт, но и от нощните и дневни сънища и откровения, които всъщност са психеделични преживявания.. От най-ранното развитие на Хомо сапиенс до наши дни, такива преживявания са имали предимно окултно или религиозно значение. В миналото се смятало, че хората, които преживяват халюцинации в будно състояние, притежават магическа сила и и бидейки в контакт със съответните духове, могат да направляват живота на хората около тях за добро или за зло. Употребата и обясненията на халюцинаторните преживявания, развити през цялата история на човеките култури, днес са заменени от научни модели, които се опитват да обяснят значимостта на халюцинациите, техния психодинамичен и биохимичен произход и фармакологичните механизми, които ги предизвикват. Научните изследвания върху някои растения и живи организми, отварите от тях и дозите, предписвани от народните лечители при различните култури, за да предизвикват халюцинации, доведоха до идентифицирането един специален клас субстанции – класа на психеделиците. Синтезата на ЛСД (диетиламид на лизергиновата киселина – LSD – от немското Lysergsäure-diethylamid) (Hoffman, 1938) и ДМТ (диметилтриптамин), (Szára, 1956), откритието на ендогенен ДМТ, проучванията на Рик Страсман (1990 – 1995), за ефектите на ДМТ върху здрави доброволци, доведе до промяна на нашите възгледи за психичните разстройства, вкл. шизофрения и тяхното лечение. Транспрсоналната психология създаде метода на холотропното дишане, дихателна техника, която стимулира синтезата на ендогенен ДМТ.
Пред нас се открива нова ера – ерата на ПСИХЕДЕЛИЦИТЕ!