В процеса на психотерапията, от разказите на С. за неговото детство, показани семейни снимки от този период, както и снимки на м, става ясно за изключително голяма прилика физическа прилика между М. и майката на С, когато тя е била на възрастта на М. А сега малко теория.
За едиповите чувства на момчето към майката е писано достатъчно много в психоаналитичната литература. Най важният факт, който трябва да се има предвид при едиповия комплекс, е силата на чувствата, които той поражда. Става дума за силно любовно преживяване. За много хора то остава най-силното преживяване в живота им. Трудно може да се предаде с думи силната страст и бурната любов, копнежа и ревността, яростта и страха, които бушуват от душата на детето, а точно това си трябва да се има предвид, когато говорим за едиповия комплекс. Заедно със оня копнеж към майката и страстното желание да бъде единствен обект на нейната любов, в детето се пораждат и желание за премахване на всички съперници, на първо място бащата, както и другите деца ако съществуват такива. За детското съперничество с братята и сестрите има много причини, но основната без съмнение е желанието за изключително притежание на единия от родителите: майката при момчетата и бащата при момичетата. Трябва също да се подчертае, че враждебните и убийствени мисли към бащата през този период, пораждат тежки конфликти в душата на момчето, за които има една основна причина. Това е страхът от отмъщението на мразения бащата, който в очите на детето изглежда всемогъщ. Психоанализата на възрастни и деца, както и данните от антропологията, религията, народните предания, художественото творчество и много други източници показват че отмъщението, от което се страхува момчето като резултат от едиповите му чувства към майката е, че ще загуби пениса си. Това в психоаналитичната литература се нарича „кастрационен“ страх. Различните автори по различен начин обосновават, защо точно от това се страхува момчето, независимо от обстоятелствата на живота му и индивидуалните му особености. Избягвайки тази дискусия, за сега е достатъчно да се знае, че това е абсолютен факт. Този страх както и почти всички преживявания на любов и омраза през този период се преживяват от детето фантастно. Въпреки че тези едипови фантазии са изтласкани, техни замаскирани варианти продължават да присъстват в съзнанието като блянове от детството и влияят върху различни аспекти на психичния живот на възрастния човек: например върху вида на половата изява и избора на любовен обект, върху творческите, художествените, професионалните и други сублимационни прояви, както и върху формирането на характера и върху невротичната симптоматика, ако се развие такава.
Тези теоретични постулати на психоанализата в никакъв случай не бива да се съобщават на пациента, подложен на психотерапия. В противен случай, това може да доведе до неочаквани съпротиви срещу терапията и дори до нейното прекъсване. Майсторството в психоаналитичната терапия се състои в това, че тя трябва да доведе пациента до прозрението за несъзнаваните у него едипови конфликти, станали причина за нарушенията в сексуалния му живот.
След поредния психоаналитичен сеанс, С. се реши да направи още една визита на М. в нейния град. Той тръгна към тази визита с мисълта че тя може да се окаже и последна.
След 2 седмици С. се появи внезапно в кабинета ми, ухилен до уши. На учудения ме поглед, той ми съобщи следното: “Аз му хванах цаката на сексуалния ми проблем с М. Както си представя че съм шофьора, секса с М. е страхотен, но като си представя че съм аз, секса не е качествен“…
Сега вече можехме да обсъждаме със С. психоаналитичните предпоставки за неговия сексуален проблем, но не и преди неговото „прозрение“.
