Това четиво има по-специфичен характер. За да го разбере по-добре, читателят трябва да има, макар и бегли, престави за понятията в психоанализата и по-специално за понятието „Едипов комплекс”. Между третата и шестата година, хората преживяват най-атрактивната част от живота си. Това е Едиповия период, когато Егото е вече оформено и детето се е научило да различава себе си от останалите важни за него обекти. През този период многобройните желания на детето се задоволяват предимно с фантазии или т.н. „дневни сънища” и само една малка част от тях, свързана с биологичните потребности, се изпълняват от реалността. Мисленето на детето в този период се приближава до това на възрастните. Детето е способно да построява сложни асоциативни връзки и много често ни удивлява с мисловните си „бисери”. Най-впечатляващото в този период е силата на чувстата, които се вихрят в главата на детето. Трудно е да се опишат с думи радостта и страданието, любовта и омразата, ревността и завистта, които детето изпитва към обектите от своето обкръжение. При това искам да напомня на читателя за езика на детската сексуалност, който съществено се различава от този на възрастните. Детето изпитва същите чувства на страст, любовна привързаност, ревност, завист и омраза. Става въпрос за сексуални преживявания, без да се познават сексуалните действия на възрастните.
Ядрото на едиповия комплекс на момчетата се състои в „силна любов и сексуално влечение към майката и враждебни чувства и убийсвени мисли към бащата”. Враждебните мисли на момчето към бащата са съпроводени с мисли за неговото премахване и породените от тях чувства за страх от отмъщението на бащата. Този страх в психоанализата е известен като „Кастрационен страх”. Това е една фантазия, според която момчето бива кастрирано от омразния баща. По време Едиповия период детето все още не знае за табуто върху инцеста и отцеубийството. Фройд нарича цялата тази конфигурация, Едипов комплекс, заради аналогията с Едип цар, който в известната трагедия от древността, убива баща си и се оженва за майка си. При момичетета Едиповия комплекс протича по-сложно с люшкане на противоречиви чувства, ту към единия, ту към другия родител и може би, това предопределя по-сложния характер на женската душа. Кастрационния страх при момичетата се преживява като „страх от нараняване” на половите органи.
След шестата година Едиповия комплекс ще бъде изтласкан напълно или почти напълно в незъзнаваното пространство на психичния апарат и от там, несъзнавано, ще влияе върху постъпките, навиците и характера, избора на сексуален партньор, любими обекти и врагове. На неговото място постепено и трайно ще се настани Суперегото. Кастрационния страх, като несъзнаван комплекс, може да влияе негативно върху сексуалния живот на индивида. Заедно със Суперегото, той може да подтиска, по несъзнаван път, ерекцията при мъжете и произтичащата от нея преждевременна еякулация, а при женитеда подтиска либидото и произтичащите от това фригидност, сухота във влагалището, болезнен секс и вагоспазъм.